Уретрита е възпаление на лигавицата, а често и на стената на пикочния канал, предизвикано от различни причинители, най-често бактерии.
Уретритите се класифицират като предавани по полов път и непредавани по полов път.
- Към първите спадат бактериалните уретрити (например трипер), хламидиалните и микоплазмените , трихомоналните , гъбичните и различни съчетания от споменатите до сега.
- Към вторите спадат механични , химични и алергични .
Половите контакти са най-честата причина за възникване на възпалението на уретрата. Първоначалната инфекция може да премине и парауретралните жлези, които впоследствие останат резервоар на причинителя.
Симптомите на острия уретрит са остро начало, секреция от уретрата, парене, дразнене и болка при уриниране. Постоянни болезнени позиви за уриниране. Може да има лек оток и зачервяване на меатуса (външният отвор на уретрата).
Поведение - трябва да се направи микробиологично изследване на секрета от уретрата в комбинация с антибиограма. Антибиограмата е много важна, защото ако лечението не се проведе правилно във висок процент то хронифицира, тъй като без антибиограма не може да сме сигурни кой е конкретния причинител и съответно към кои антибиотици е чувствителен.
При хронифициралата инфекция оплакванията са оскъдни обикновено има леко парене или смъдене при уриниране и оскъдна секреция.
Усложненията на острия уретрит, освен хронифициране на процеса са: разпространение на инфекцията към задната уретра, простатата, коликулисеминалис и рядко в пикочния мехур. Може да се стигне до развитие на възпаление на вътрешните полови органи. Най-тежките късни усложнения са структурите на уретрата и стерилитет .
При травматични уретрити най-често също се касае за бактериален възпалителен процес, който е провокиран от чуждото тяло в уретрата. Такъв е уретритът при носене на постоянен катетър, когато от канала се отделя гноен секрет между катетъра и стената на уретрата.
Лечение
За да бъде ефикасно лечението на бактериалния уретрит, трябва да се приложи антибактериална терапия в съответствие с направена антибиограма. Изключително важно е сексуалния партньор да проведе същото лечение. В противен случай, лечението е обречено на неуспех.
Други видове неспецифични уретрити
- вирусен уретрит - развива се при навлизане в уретрата на генитални вирусни инфекции. Симптомите са главно дизурия, без секрет от канала. Диагнозата се поставя предимно от преглед на гениталиите.
- хламидиен уретрит - хламидийната инфекция има характер на епидемия. Много често тази инфекция заангажира и простатата, семенните мехурчета, епидидима и тестисите.Инкубационния период е дълъг и няма общоприети възможни граници. Най-често се проявява като подостър или хроничен уретрит. Диагностицира се чрез изследване на кръв от вената (търси се повишаване на имуннитета към причинителя, а именно чрез IgA и IgG - антителата към него). IgA има полуживот 6 дни т.е. присъства само в началото на активната инфекция, докато IgG персистира до живот. Лечението се осъществява чрез комбинация от антибиотици. След края на лечението е необходимо клинично и микробиологично проследяване и на двамата партньори до пълното саниране на инфекцията.
- микоплазмени уретрити - предизвикват се от заразяване с микоплазми и др.микроорганизми. Лечението е с антибиотици.
- Парауретрит - преминаването на острия възпалителен процес през стената на уретрата води до оформяне на парауретрално възпаление в областта на пениса (при преден уретрит) и перинеума (при заден уретрит) .Освен като усложнение на уретрита инфекциозния процес може да е в резултат на наранявания. Уринирането е затруднено в различна степен.
Възпалението на пикочния канал - Уретрит е сериозно и упорито заболяване и трябва да бъде лекувано правилно според вида на причинителя.